Блъснатия дявол
Преди много години, още при бай Тошово
време било модерно да се събират младежите и да си правят вечеринки.
Двама нашенци - пещерци, трябвало да присъстват на вечеринка в с.
Радилово или с. Капитан Димитриево (не го помня какво беше казал
точно). Та двамата нашенци - ще ходят с колата на единият - Али.
Другият се казвал Стефан. И тъй двамата решили да отидат и привечер,
преди залез слънце сипали бензин в жугилито на Али и тръгнали за
вечеринката. На вечеринката - хахо, хихи, но по бай Тошово време било
строго, а и нашите момчета си дали парите за бензин - тъй и не пили
алкохол. Станало късно. Приблизително четвърт час преди полунощ. Решили
Али и Стефчо да си ходят - речено сторено. Тъй като било тъмно, а Али
бил спокоен шофьор - карал много бавно, за да не стане изгъзица. Карал
си Али, а Стефчо му плямпал колко бил доволен от вечеринката - и как
хвърлил око на някаква мадама. Извднъж, въпреки бавното каране се
усетил удър, сякаш са блъснали нещо. Али се сепнал, а Стефчо излязал да
провери какво са блъснали. Само след няколко секунди Стефчо бил отново
в колата и само казал "Карай право към нас!" и Али запалил колата. От
онази вечер до ден днешен Стефчо не продумал и дума. Онемял. Година-две
след инцидента от рисунки, които той е рисувал от фаталната вечер се
разбрало, че блъснали червен козел на два крака.
...и рисунките още се пазят...
И тази история никой не може да каже дали е истинска или не е, но е факт, че въпросният Стефан и до ден днешен не говори.
Преди много години, още при бай Тошово
време било модерно да се събират младежите и да си правят вечеринки.
Двама нашенци - пещерци, трябвало да присъстват на вечеринка в с.
Радилово или с. Капитан Димитриево (не го помня какво беше казал
точно). Та двамата нашенци - ще ходят с колата на единият - Али.
Другият се казвал Стефан. И тъй двамата решили да отидат и привечер,
преди залез слънце сипали бензин в жугилито на Али и тръгнали за
вечеринката. На вечеринката - хахо, хихи, но по бай Тошово време било
строго, а и нашите момчета си дали парите за бензин - тъй и не пили
алкохол. Станало късно. Приблизително четвърт час преди полунощ. Решили
Али и Стефчо да си ходят - речено сторено. Тъй като било тъмно, а Али
бил спокоен шофьор - карал много бавно, за да не стане изгъзица. Карал
си Али, а Стефчо му плямпал колко бил доволен от вечеринката - и как
хвърлил око на някаква мадама. Извднъж, въпреки бавното каране се
усетил удър, сякаш са блъснали нещо. Али се сепнал, а Стефчо излязал да
провери какво са блъснали. Само след няколко секунди Стефчо бил отново
в колата и само казал "Карай право към нас!" и Али запалил колата. От
онази вечер до ден днешен Стефчо не продумал и дума. Онемял. Година-две
след инцидента от рисунки, които той е рисувал от фаталната вечер се
разбрало, че блъснали червен козел на два крака.
...и рисунките още се пазят...
И тази история никой не може да каже дали е истинска или не е, но е факт, че въпросният Стефан и до ден днешен не говори.