by tedinka Пет Фев 06, 2009 9:52 am
Дам.Изтрих си предишното мнение,за да не станат две мнения едно след друго.
1 глава
6:30.Не мигнах цяла нощ от очакване,може би съм спала 2-3 часа само.Най-накрая реших,че така или иначе няма да заспя поне да проверя багажа,дано съм сложила всичко.Както и очаквах всичко си беше сложено,бях събрала цялата ми стая в куфара.
Още е 6:47,няма ли да стане осем най-сетне та да тръгвам за летището...За щастие се сетих,че съм си взела само една книга и нямаше да е излишно да сложа още една.Беше ми толкова скучно,че отидох до близката книжарница,която отваря в 6:00 за да си купя.
На моменти съм доста лудичка...Седнах на бюрото и започнах да я разлиствам,ей така за да убия времето.Най-сетне стана 7 часа и започнах с приготовленията.Няма смисъл да разказвам,защото ще заспите.Въпреки,че станах най-рано може би от трите,пристигнах на летището последна.Когато си проверих пропуснатите повиквания,те се оказаха 10.Ту от Нат,ту от Джени.Явно доста съм се забавила,защото пристигнах точно в последната минута.Валеше проливен дъжд,затова гледахме да влезем в самолета колкото се може по бързо.Седалките бяха по две,затова една от нас трябваше да седне другаде.Тъй като пристигнах последна,това бях аз.Седнах на отсрещната седалка до едно много красиво момче,което само ми се усмихна и отвори някаква книга.
Приближих се до отсрещната седалка,където бяха момичетата за да може да си говорим.
-Е,как така г-ца Точност пристигна последна?-каза през смях Нат
Аз само се засмях и нищо не отговорих.
Джени искаше да ми каже нещо,но аз се обърнах към момчето до мен,исках да го разгледам по-добре.Беше рус,средно висок с тъмни очи.Няма да крия,че ми хареса.
Тъй като,той явно задълбочен в книгата си беше забравил за мен,аз се обърнах отново към момичетата.
-Бела,Бела!Обърни се най-сетне де!-рече раздразнително Джени
-А,да,какво?-отвърнах замаяно
-Не виждаш ли нещо различно в мен?
Започнах да я оглеждам за да разбера кое е новото и когато стигнах до главата не можех да повярвам на очите си,толкова бях развълнувана от полета,че дори не я бях погледнала.
-Оле,боже!Боядисала си си косата кафява!Много съжалявам,каква съм завеяна,чак сега забелязах-изкрещях аз,та целият самолет ме чу
Всички ме гледаха,дори и красивото момче което не отлепяше поглед от книгата.
-Извинете-смънках
Останалата част от полета мина нормално,оказа се,че храната в самолетите е хубава.
След дългия полет най-после кацнахме в Атина.Там беше прекалено горещо,а аз още си бях с същите дрехи с които бях тръгнала(кафяв пуловер с дънки),защото както споменах там валеше проливен дъжд.А тук сигурно беше 40 градуса.
Тъй като и другите момичета им беше ужасно топло си взехме багажа и отидохме да се преоблечем в тоалетните на летището.Останалата част от пътя щяхме да я минем с автобус и малко корабче. Тъй като имахме още половин час отидохме да хапнем в един ресторант.Наядохме ме се,разгледахме някои магазини и тръгнахме.Имахме един час път и оттам половин час с кораб до остров Порос.Пътуването беше много кратко в сравнение с полета.Вече идваше забавната част-кораба!Току виж имам време да нарисувам кораба.Обаче там видях русокосото момче,към него се беше присъединило още едно момче,може би с няколко години по-малко.Беше с красива леко къдрава кестенява коса,висок и имаше някаква много красива усмивка.Еленор ме изпревари и отиде да ги заговори.Разбра,че те също са наели къща в нашия квартал и почти всички къщи там се дават под наем за туристи.Те са ходели и минали години там,плажът бил много красив.Надявам се да ги видим,всъщност със сигурност ще ги видим,островът не е голям,кварталът също.Плаването мина най-леко,побъбрихме си,гледахме морето и неусетно стигнахме до острова.Бързо ни ориентираха къде се намира квартала,всъщност не беше много малък.
Нашата къща беше една от крайните,близо до морето.Джени отиде за ключ,а ние поседнахме на една пейка в двора.Къщата беше на два етажа,луксозна,личеше си.С много красива градинка отпред между другото,от снимките в сайта предполагахме,че отзад има басейн и стълбичка към плажа.Джени дотърча с ключа и отиде да отвори.
Тъкмо тогава и трите видяхме едно и също нещо.Пет момичета пристъпваха към нас като някакви каубойци,направо да те хване страх.
-Тези пък за какви се мислят?-каза със самочувствие Еленор
Последната промяна е направена от tedinka на Пет Фев 06, 2009 10:54 am; мнението е било променяно общо 1 път